Съдбата на Струна невеста, която не гради мост към XXI век
Предисторията
Дъщеря ми, V клас, има домашно. Не желае да го написа. Защо, запитвам я. Защото са нелепости, ми споделя.
Я да забележим тия нелепости, започвам да се нервирам и вземам учебника.
И в действителност се оказват нелепости.
Но към този момент не ѝ го споделям още.
Народната ария за тримата братя, несъмнено я знаете, дето градили мост. За да стане по-здрав градежът, решили да вградят невестата, която пристигна първа на другия ден. Двамата братя споделили на дамите си. Третият не споделил на своята. Като пристигнала на другата утрин, мъжът ѝ ѝ рекъл, че си изпуснал пръстена в дупката. Скочила невестата да го извади и тримата братя я зазидали. Завикала, заплакала Струна булка, замолила да отидат от дясната страна, че да си накърми детето.
Това е!
Оттук насетне на мен ми е известно по какъв начин ще се развият нещата.
Защото и аз съм учил същото преди 40 години.
Оттогава мина доста време, страната сякаш си смени задачите. И полезностите. Ама сякаш...
Кое не ти е ясно?, запитвам щерка ми.
Не разбирам половината от думите, не знам защо става въпрос, пробва се да се измъкне тя.
Аз ще ти преразкажа, споделям. Става дума за един глупак, дето умъртвил майката на детето си, заровил я жива в някакъв градеж. Като преди този момент я излъгал. Тя му вярвала безусловно, а той я предал.
Стига нелепости, бе тате, в този момент ще запитвам по вайбъра една другарка. Тя би трябвало към този момент да си е написала домашното.
Завръзката
Аз също вземам решение да запитвам пък моите другари във Facebook.
Пускам тематиката за домашното и единствено за няколко часа удря над двеста коментара и 50 споделяния.
Хората са разграничени на две. Едните викат - за какво с тия простотии би трябвало да занимават децата. Няма ли нещо по-умно? Другите викат - това е фолклор, национално творчество, би трябвало да се познават традициите. Героизъм, всеотдайност и сходни думички се промъкват. Защо да не се учи - белким в детските приказки няма жестокости? Животът не е цветя и рози.
Сигурно е ненужно да загатвам, че профилът на тоя вид хора са съперниците на Истанбулската спогодба и на норвежците.
Колкото повече обмислям по тематиката, толкоз по-ясно ми става за какво този текст е недокоснат в учебника от най-малко половин век.
Никаква всеотдайност няма. Саможертва е, в случай че занаятчия Манол, или както там се споделя, беше скочил самичък в дупката и беше викнал, зазидайте мен, братя! В случая има жертвоприношение. Хладнокръвно ликвидиране, изменничество и неистина " изпуснах си пръстена, слез да го вземеш ". Гнусна история, само че както се споделя гнусни истории в литературата има доста.
Обаче, чакайте. Най-гнусното следва...
Развръзката
Дъщеря ми към този момент си е написала домашното. Цитирам:
" Двамата братя - подлеци. Третият брат е остроумен, прави се, че си изпуска пръстена.
Човекът и общността - желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат онази цена, която имат ползата, волята и традицията на общността "
Край на цитата.
Вече съм гневен. Защо написа тая скотщина, говорихме цялостен час с теб по тематиката!
Дъщеря ми се разплаква. Госпожата по този начин ни го е продиктувала.
Оставям я. Все отново е на 11. Отивам да си го изкарам на даскалиците във Facebook, които не престават да пишат сходни бисери по тематиката.
Опитвам се да им обясня, че тоя светоглед води до нравствена деградация. Че на следващия ден (вчера към този момент беше) групата ще убият собствен съученик или ще изнасилят съученичка, тъй като " желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат значение, значимото е ползата и волята на общността ". Че тоя колективистичен светоглед е присъщ за едни по-стари времена. Преди Ренесанса и Просвещението. За едни по-изостанали нации, които саможертват " най-скъпото си ", дамите и децата, като ги увиват с експлозиви и ги пращат да се взривяват по площадите. Че това е стопроцентова павликморозовщина - затрий околните си, предай житото на Партията. Или вапцаровщина - какво тук значи някаква си персона.
Заключението
За мен няма подозрение по какъв начин и в кои години тая фолклорна ария е попаднала в учебника. Да търсиш не мож откри по-подходяща, по-добре илюстрираща задачите и полезностите на светлия комунизъм - личността е нищо, богатството на народа е всичко.
Това непосредствено подстрекателство е омазано и увъртяно с някакви словесни финтифлюшки. Като традиция, исторически подтекст, героизъм, достолепие, дадена дума и т.н.
Но като се очистим от цялата слама, остава напълно ясна моралната алтернатива - индивидът или обществото!
Това е и задачата на огромна част от литературните творби. Да ни сблъскат с морални проблеми през погледа на създателя и героите. И посредством разрешаването на тия проблеми и през нашата морална оценка да градим ценностната си система.
За страдание образователните стратегии и просветителната ни система в тоя случай дават безапелационен отговор. Общественият интерес е по-голям даже от живота на обособената персона. Много хора пазят със зъби и нокти тая стадна идеология. Защото са били образовани по същите стратегии, когато са били деца.
На държавните институции сходна идеология е прекомерно комфортна. Защото постоянно могат да оправдаят дейностите си с " публичния интерес ". Затова и няма смисъл да се трансформират образователните проекти, този си е ОК.
Но в случай че се замислим задоволително над категориите " народ ", " партия ", " класа ", " общественост "... ще установим, че не мислим за нищо.
Това са кухи, нереални структури, които се срутват при първия полъх на мисълта.
За " богатството на народа ", " народът желае ", " народът има вяра в "... Кой народ? Иван, Гошо, Пешо? Защото Иван има вяра и желае едно, Пешо напълно друго.
Общността се състои от съответни хора. И няма нещо по-реално съществуващо от личността. И няма по-висша полезност от човешкия живот. (Ама някои хора май са проспали Ренесанса и Просвещението.)
Да се върнем на въпросния текст, категоризиращ двамата братя като подлеци (защото са избавили фамилиите си) и третият брат като " позитивен воин ", тъй като е защитил публичния интерес. Тоя текст непосредствено плюе в лицето на най-универсалните човешки полезности - майката, любовта, фамилията.
„ Положителният воин " предава любовта си, убива майката на детето си и жертва фамилията в името на някакво нереално общество. (Да използваме благородно звучащото публично богатство, с цел да не бъдем по-конкретни - мост, автомагистрала или някакъв сходен строителен обект.)
Удобно. Ама за 50-те на предишния век. Или още по-назад.
" Трябва да унищожим частната благосъстоятелност и фамилията ", споделя Фридрих Енгелс, тъй като те са стълбовете на които се крепи буржоазното общество.
Тоя фолклор иде дюшеш в това отношение.
Пишете деца.
" Желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат значение ".
И децата пишат. В тетрадките и в мозъците си.
А идната стъпка са концлагерите.
Хайде, МОН, събудете се и вкарайте в образователните стратегии и нещо по-различно от вариации на " Моята битка " и " Предсмъртно ".
А?
Дъщеря ми, V клас, има домашно. Не желае да го написа. Защо, запитвам я. Защото са нелепости, ми споделя.
Я да забележим тия нелепости, започвам да се нервирам и вземам учебника.
И в действителност се оказват нелепости.
Но към този момент не ѝ го споделям още.
Народната ария за тримата братя, несъмнено я знаете, дето градили мост. За да стане по-здрав градежът, решили да вградят невестата, която пристигна първа на другия ден. Двамата братя споделили на дамите си. Третият не споделил на своята. Като пристигнала на другата утрин, мъжът ѝ ѝ рекъл, че си изпуснал пръстена в дупката. Скочила невестата да го извади и тримата братя я зазидали. Завикала, заплакала Струна булка, замолила да отидат от дясната страна, че да си накърми детето.
Това е!
Оттук насетне на мен ми е известно по какъв начин ще се развият нещата.
Защото и аз съм учил същото преди 40 години.
Оттогава мина доста време, страната сякаш си смени задачите. И полезностите. Ама сякаш...
Кое не ти е ясно?, запитвам щерка ми.
Не разбирам половината от думите, не знам защо става въпрос, пробва се да се измъкне тя.
Аз ще ти преразкажа, споделям. Става дума за един глупак, дето умъртвил майката на детето си, заровил я жива в някакъв градеж. Като преди този момент я излъгал. Тя му вярвала безусловно, а той я предал.
Стига нелепости, бе тате, в този момент ще запитвам по вайбъра една другарка. Тя би трябвало към този момент да си е написала домашното.
Завръзката
Аз също вземам решение да запитвам пък моите другари във Facebook.
Пускам тематиката за домашното и единствено за няколко часа удря над двеста коментара и 50 споделяния.
Хората са разграничени на две. Едните викат - за какво с тия простотии би трябвало да занимават децата. Няма ли нещо по-умно? Другите викат - това е фолклор, национално творчество, би трябвало да се познават традициите. Героизъм, всеотдайност и сходни думички се промъкват. Защо да не се учи - белким в детските приказки няма жестокости? Животът не е цветя и рози.
Сигурно е ненужно да загатвам, че профилът на тоя вид хора са съперниците на Истанбулската спогодба и на норвежците.
Колкото повече обмислям по тематиката, толкоз по-ясно ми става за какво този текст е недокоснат в учебника от най-малко половин век.
Никаква всеотдайност няма. Саможертва е, в случай че занаятчия Манол, или както там се споделя, беше скочил самичък в дупката и беше викнал, зазидайте мен, братя! В случая има жертвоприношение. Хладнокръвно ликвидиране, изменничество и неистина " изпуснах си пръстена, слез да го вземеш ". Гнусна история, само че както се споделя гнусни истории в литературата има доста.
Обаче, чакайте. Най-гнусното следва...
Развръзката
Дъщеря ми към този момент си е написала домашното. Цитирам:
" Двамата братя - подлеци. Третият брат е остроумен, прави се, че си изпуска пръстена.
Човекът и общността - желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат онази цена, която имат ползата, волята и традицията на общността "
Край на цитата.
Вече съм гневен. Защо написа тая скотщина, говорихме цялостен час с теб по тематиката!
Дъщеря ми се разплаква. Госпожата по този начин ни го е продиктувала.
Оставям я. Все отново е на 11. Отивам да си го изкарам на даскалиците във Facebook, които не престават да пишат сходни бисери по тематиката.
Опитвам се да им обясня, че тоя светоглед води до нравствена деградация. Че на следващия ден (вчера към този момент беше) групата ще убият собствен съученик или ще изнасилят съученичка, тъй като " желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат значение, значимото е ползата и волята на общността ". Че тоя колективистичен светоглед е присъщ за едни по-стари времена. Преди Ренесанса и Просвещението. За едни по-изостанали нации, които саможертват " най-скъпото си ", дамите и децата, като ги увиват с експлозиви и ги пращат да се взривяват по площадите. Че това е стопроцентова павликморозовщина - затрий околните си, предай житото на Партията. Или вапцаровщина - какво тук значи някаква си персона.
Заключението
За мен няма подозрение по какъв начин и в кои години тая фолклорна ария е попаднала в учебника. Да търсиш не мож откри по-подходяща, по-добре илюстрираща задачите и полезностите на светлия комунизъм - личността е нищо, богатството на народа е всичко.
Това непосредствено подстрекателство е омазано и увъртяно с някакви словесни финтифлюшки. Като традиция, исторически подтекст, героизъм, достолепие, дадена дума и т.н.
Но като се очистим от цялата слама, остава напълно ясна моралната алтернатива - индивидът или обществото!
Това е и задачата на огромна част от литературните творби. Да ни сблъскат с морални проблеми през погледа на създателя и героите. И посредством разрешаването на тия проблеми и през нашата морална оценка да градим ценностната си система.
За страдание образователните стратегии и просветителната ни система в тоя случай дават безапелационен отговор. Общественият интерес е по-голям даже от живота на обособената персона. Много хора пазят със зъби и нокти тая стадна идеология. Защото са били образовани по същите стратегии, когато са били деца.
На държавните институции сходна идеология е прекомерно комфортна. Защото постоянно могат да оправдаят дейностите си с " публичния интерес ". Затова и няма смисъл да се трансформират образователните проекти, този си е ОК.
Но в случай че се замислим задоволително над категориите " народ ", " партия ", " класа ", " общественост "... ще установим, че не мислим за нищо.
Това са кухи, нереални структури, които се срутват при първия полъх на мисълта.
За " богатството на народа ", " народът желае ", " народът има вяра в "... Кой народ? Иван, Гошо, Пешо? Защото Иван има вяра и желае едно, Пешо напълно друго.
Общността се състои от съответни хора. И няма нещо по-реално съществуващо от личността. И няма по-висша полезност от човешкия живот. (Ама някои хора май са проспали Ренесанса и Просвещението.)
Да се върнем на въпросния текст, категоризиращ двамата братя като подлеци (защото са избавили фамилиите си) и третият брат като " позитивен воин ", тъй като е защитил публичния интерес. Тоя текст непосредствено плюе в лицето на най-универсалните човешки полезности - майката, любовта, фамилията.
„ Положителният воин " предава любовта си, убива майката на детето си и жертва фамилията в името на някакво нереално общество. (Да използваме благородно звучащото публично богатство, с цел да не бъдем по-конкретни - мост, автомагистрала или някакъв сходен строителен обект.)
Удобно. Ама за 50-те на предишния век. Или още по-назад.
" Трябва да унищожим частната благосъстоятелност и фамилията ", споделя Фридрих Енгелс, тъй като те са стълбовете на които се крепи буржоазното общество.
Тоя фолклор иде дюшеш в това отношение.
Пишете деца.
" Желанията и възприятията на обособената персона, даже самото и битие, нямат значение ".
И децата пишат. В тетрадките и в мозъците си.
А идната стъпка са концлагерите.
Хайде, МОН, събудете се и вкарайте в образователните стратегии и нещо по-различно от вариации на " Моята битка " и " Предсмъртно ".
А?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ